Късно е
Късно е
Късно е... а съм безсилна,
дори уроците си не научих,
приканих те-незнайно как,
и лудо пак към теб затичах.
В различните ти личица,
берях горчилки, вихреше ме в бяг
със стъпките на влюбена сирена
и все към теб вървях, вървях!
Страхувах се... за срещата ти нова,
изведе ме на кръстопът,
късно е да продължа,
късно е и да се върна!
Късно е да те прегърна.
Какво име да ти дам?
Невъзможна обич само в стих родена,
а в душата ми вълнение, нежен повик,плам.
Ужасно закъсняла –
ще дишам ли в топлата ти пазва,
Чудото наречено любов?
Ще мога ли да продължа –
такава каквато те избрах?
Елеонора Крушева
© Елеонора Крушева All rights reserved.
