Лабиринт
Лутайки се из непрогледна тъмнина,
не достига до мен на надеждата гласа...
И така самотен и обезверен,
на мъртвите илюзии съм още в плен.
Не мога повече така,
докога, докога ще издържа...
Под кожата игли раздират ми плътта...
Спомените – заробват ме,
убиват радостта...
Не мога повече така.
Съвестта ми, завързана на възел,
лута се като в объркан пъзел.
В главата – хаос,
в очите – ярост.
Път – за никъде...
Отлетяха ли мечтите ни...
Човешки драми свят откак светува,
комедии, объркани съдби
и кървави романи той диктува.
... Какъв е този лабиринт?!...
© МарДж All rights reserved.
