Feb 21, 2020, 7:27 PM

Лабиринт

  Poetry
856 1 0

Ирония това не е ли?

Да търся мене многократно,

пребродих лабиринти цели

оттук до никъде... и наобратно.

 

Вървя и плащам, ала зная,

че пътят е с цена висока.

И тичам, виждам се на края...

Пък аз съм в другата посока.

 

Финала кой ще ми покаже,

на моя маратон, на спринта?

В задънен път ще се окаже,

че всъщност аз съм лабиринта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Гечева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...