Лабиринти

Poetry » Love

521 0 1

Аз лутам се във лабиринти от тъга,

засипват ме искри и капки болка,

жестоката целувка на смъртта

дали ще ме дари с болезнен огън?

Или пък ще изпие самотата,

която вятъра довява...?

Ще изгори ли красотата

на мъката в сърцето ми тогава???

Аз искам дъжд и искам обич,

аз искам да оставя на света

следа, с която вечно да ме помнят

и това ще бъде любовта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0