Красиви думи?
Не, благодаря!
Така коварно се изплъзват
от твоята уста.
Действат като опиат -
отпускат те веднага.
Галят твойто его -
някак си те палят.
Изведнъж обаче
отпускаш се спокоен.
Очакваш нещо мило,
вече си доволен!
Сърцето трепне
в очакване на ласка,
а душата в охота -
иде ѝ да пляска.
Но хоп!
Ласкателят изпуска свойта маска,
а ножът му в ръката
някак си не те ли стряска ?
© Симона Богданска All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
