Ластик
Понеже не вярвам
в далечни любови,
те улавям с дъха си -
все навътре се уча
да дишам,
за да те имам
до сърцето си близо...
И щом те издишам,
пак те привличам
по невидима жичка
от мисли...
и тъй ми се иска
да те вържа на възел
за себе си.
Или най-добре
с ластик да те
придърпам близо.
По-близо!
Додето уплашен
сам се оттласнеш
на хиляди,
хиляди мили
от мене...
за да се върнеш
по същата тая
сребриста пружина
още утре!
Когато да е!
Просто някога...
Но тъй ме е страх
да не би ненадейно
да се скъса
въженцето...
© Миглена Цветкова All rights reserved.
