goredoly (Миглена Цветкова)
407 2915
Sep 18, 2013, 11:39 PM

Ластик 

  Poetry
484 0 6

Понеже не вярвам

в далечни любови,

те улавям с дъха си -

все навътре се уча

да дишам,

за да те имам

до сърцето си близо...

И щом те издишам,

пак те привличам

по невидима жичка

от мисли...

и тъй ми се иска

да те вържа на възел

за себе си.

Или най-добре

с ластик да те

придърпам близо.

По-близо!

Додето уплашен

сам се оттласнеш

на хиляди,

хиляди мили

от мене...

за да се върнеш

по същата тая

сребриста пружина

още утре!

Когато да е!

Просто някога...

 

Но тъй ме е страх

да не би ненадейно

да се скъса

въженцето...

 

© Миглена Цветкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??