Sep 27, 2012, 11:00 AM

Лавина 

  Poetry
524 0 3
ЛАВИНА
Горе свети небето прозрачно и чисто
като тъмна учудена детска зеница,
сякаш странно дърво
със звезди вместо листи,
сред които са кацнали облаци-птици.
А над мене вали.
Сред потоп невъзможен,
пожълтяла и суха, потъва земята
и пращи под краката ми мъртвата кожа
или люспи,
които полето намята. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Чернев All rights reserved.

Random works
: ??:??