Лавината
На пързалката в гората,
Вълчо днес се появи
с жълта каска във ръката
и с червени, нови ски.
Спря до ледената писта
на високия наклон
и поиска да се спусне
по замръзналия склон.
Сложи ските на земята,
стъпи пъргаво на тях
и със каска на главата
по наклона полетя!
Врътна ловко три завоя,
скочи два пъти подред,
до красивата секвоя
спретна страшен пирует!
Профуча с голяма скорост
покрай Зайо - на найлон,
но до два високи бора
се препъна в жилав клон!
Хвръкна право над елите,
над шишарки и гори!
В яка преспа край скалите
по очи се приземи!
Там опита, сам да стане,
но в размекнатия сняг,
Вълчо почна да пропада
сред един дълбок овраг!
Все пак някак се надигна
и нададе мощен вик,
но огромна, зла лавина
го затрупа там за миг...
Както беше на найлона,
Зайо случката видя.
Вдигна бързо телефона,
викна помощ веднага!
Първи Мечо там се пръкна
със слушалки на гърди.
В миг и Лиса се домъкна,
със спринцовка и игли!
А пък Ежко, там пристигна
с две бутилки кислород!
Всичко живо се надигна,
насъбра се куп народ!
Даже Гошко, с ловно куче
и шейна се появи,
ей така, за всеки случай
да помага при беди!
Всички почнаха да рият
със лопати и гребла.
Кумчо Вълчо да открият
под лавината в снега!
За секунди прокопаха
цял тунел от сняг и лед!
Мигом, Вълчо там съзряха,
свит досущ като геврек!
Мечо, бързо го измъкна
от жестокия капан!
Лиса, каската му смъкна,
би му тече дизепам!
Ежко, маска му постави
и му пусна кислород!
Зайо, бързо се разправи
с насъбрания народ!
Всички чакаха с надежда,
Вълчо да се съживи!
Да започне, да нарежда
и от болка да ръмжи!
А Вълчан... очи разтвори,
поразмърда се с ръце!
С благодарност проговори,
извини се от сърце!
Обеща - да не препуска
по замръзналия склон.
Много бавно да се спуска
по опасния наклон.
Дълго, горската дружина
следобяд се весели!
Край огромната лавина,
Вълчо, плака със сълзи!
Юри
Йовев
Март
2020 г.
© Yuri Yovev All rights reserved.
