Apr 16, 2011, 9:37 PM

Лазарки

4.5K 0 5

Цъфнаха цветя шарени.

Скокнаха моми галени

в росата да се измият,

върбови венци да свият,

с пръстени да ги накичат,

за обич да ги наричат.

На извор студен отиват,

в менците вода  наливат,

с трендафил да я омаят,

за годеж да си гадаят.

Отварят ракли шарени,

изваждат рокли алени,

престилки-сърмотъкани,

сребърни, тежки колани,

ризи с шевици богати,

нанизи тежки от злато…

Чака ги вече Кумата

с кърпичка бяла в ръката.

Сърцата трепкат в гърдите,

че ЛАЗАРКИ ще са момите.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Генка Богданова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви, приятели, за това, че споделяме истината, която трябва да знае всеки: Народ, който не познава и тачи традициите си, и не помни миналото си, той не заслужава бъдеще.
    Честита Цветница и на вас! И Весели Великденски празници!
  • Красив и жизнен стих Поздрав! Весел Празник!
  • Трябва да помним народните обичаи! Много хубаво стихотворение, създаващо пъстра картина и настроение за настоящи и пораснали вече деца! Поздрав!
  • Откровено казано, недоумявам защо това прекрасно произведение, което по чудесен начин ни връща и към обичаите ни и към народното ни творчесто, се подминава.
    Браво, Генка! Възхитен съм от стиха ти!
  • Браво! Нека бъде жива народната традиция!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...