Два стръка тишина ми подари –
един за теб, един за мен, а после,
после са достатъчни и две очи,
да ме разказват тихо нощем …
Да чертаят всяко късче „мен“,
танцуващо по бялата ми кожа
и този миг от ласка вдъхновен
да не свършва никога, о боже!
Защото тук си построих небе,
звезди си имам, имам си и тебе…
Достатъчни са само две ръце,
да ме погалят и да стана лебед.
20.06.2014
© Сияна Георгиева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
