Рубинен цвят, кристален звън,
следа по устните остава...
Доплували до сбъднатия сън,
опитваме поредната забрава.
Отпий от устните меда –
насладата на виното е кратка...
По лебедовата вода
танцува любовта загадка.
Понесени във унес и нега,
душите ни са пламъчета бели,
потъват във щастливата вода,
телата си отново да намерят.
22.03.11 г.
© Мария Шандуркова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
