Лечители на души
След всяко страдание, след поредния взрив,
от който покрай нас светът се руши,
всевечни въпроси с триста възли
напират за отговор… На какво се крепи
този свят и защо е студен, безлюбовен?
Побъркан е, Боже! Безчувствен, фалшив!
Всеки ден осъмва тревожен…
А имаме нужда да е добър и красив.
Имаме нужда от любов за убежище.
Словото да лекува или да бъде камшик!
Мост спасителен да е надеждата,
да възкръсва вярата в светлина и в стих!
С перо на славей да възпява живота –
мед кехлибарен, събиран от трън.
Пламък да бъде пред икона Христова,
мъртви души да буди от сън!
Имаме нужда от мечтатели луди!
От добри поети – лечители на души!
С мъдрост дълбока и с написани думи,
да водят по Пътя, отвъд граници и стени!
© Даниела Виткова All rights reserved.
