леден вятър през косите ми минава

полъх странен на утихваща забрава

колко време мина откакто си отиде

как не се обърна а молих да те видя

не можеш да си представиш

колко молих слънцето да те върне

и луната искаше да ме забравиш

а аз исках само да те прегърна

не знаеш колко пъти заставах

на улиците водещи до теб

и все пак не се престрашавах

да пресека защото сърцето ми се сковаваше в лед...

като знам че всичко ще е също толкова болезнено и тежко както преди

като си представям как като те видя не ще сдържа топлите сълзи...

май това е моя проблем - че винаги се отдавам

напълно и без да търся в замяна какво получавам

сърцето си ти дадох душата си на дявола продадох

очите си ще мразя защото само тебе виждат

устните ще ги притисна за да не те искат...

сила нямам да ме върнеш в моя ад

мечтите ми уби във този скапан град

морето е само което ме крепи

и сякаш ме понася на своите вълни

и въпреки всичко продължава в мен да кипи,

не защото замина

а защото всичко е било лъжа...

не защото щастието ми изрина

а защото с нея ме замени във нощта...

не знам какво е повече тя

не ме интересува дали след време ще я гледаш с поглед плах

надявам се на нея да дадеш любовта

защото тя не заслужава да си връщаш и на нея своя страх...

тогава когато бъдеш наистина щастлив

и на мен ще ми е добре

ще започна едва тогава моя нов живот

не толкова сив може би малко по-див

и ще обичам силно както теб.,. някое друго момче...