Ледена Празнота
Поглеждам те в очите,
но в тях виждам само празнота.
Търся любовта ти,
но намирам само вледенена самота.
Търся те в сенките човешки,
в клоните на ореховите дърва.
Но не намирам нито теб,
нито твоята душа.
И отчаяна отново се обръщам
и продължавам да вървя,
но сърцето иска да се върне
и да разтоипи тази самота.
Обръщам се и те поглеждам,
но ти извърташ глава,
и с полувин уста ти шепна
"Ела...последвай ме...сега!"
Решаваш че не искаш любовта ми,
обръщаш се и поемаш по своята пътека.
Избра си да си сам,така ли?
Тогава нищо повече не мога да направя.
И дълго гледах те как си заминаваш
и дълго плаках за това,
че остави ме сама,
че предпоче да се скиташ сам без душа.
Мина много врема,
една година изтече ей така,
но аз все още те обичам
и все още имам мъничка надежда.
Но край до тука беше,
не искам повече да ти се моля,
и нека само приятелството
остане да тлее в нашите сърца...
Поздрав!
