Nov 5, 2007, 7:34 PM

Ледено Сърце

  Poetry
1.2K 0 4
Кога успя да нахлуеш в мислите ми?
Толкова дълбоко, че стана част от мен.
Щом те опознах, завинаги останах в твоя плен.
Искам да погледна света през твоите очи.
През тях ще видя неща, които знаеш само ти.
Отведи ме от тук.
Искам да сме на място, където няма   студ.
Преди това беше моят дом - едно голямо кубче ЛЕД.
Докато не се   появи ти и не погледна в моите очи.
Доближи се - сърцето ми плени и ме разтопи.
И след това превърна леда в огън.
Огън, който запали с такава страст, че завинаги останах твоя АЗ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ДеСтиНи All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...