Mar 27, 2009, 1:01 PM

Ледно последно

  Poetry » Other
588 0 4



Препича в душата ни

пролетен лъх -

мори суетата ни,

дъх заиграва.

Провиква се гневният 

облак насред

небето и дневния

ред разпилява.

И сипе се снежният

порив навред -

навява, прилежните

скуки отвява.

Вилнее небрежният 

зимен дует,

разделя последния

лед и... Огрява.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Агапея Полис All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Ви, най-много ме радва, че стихът ми е провокирал хубаво нестроение у Вас.
  • Страхотно!

    Техническите ти умения,
    са някак в унисон
    с годишния сезон
    и пролетните настроения.

    Бях приятно изненадан, забелязвайки необичайното преплитане на вътрешните с редуващите се къси и обхватни рими.Като игрословица е!
    Благодаря ти!(Сега главоболието ми вероятно ще изчезне).
    Поздравления!

    П.П.И синият цвят е подходящ за "Ледено последно".

  • пролетноооо! и хубавоооо!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...