27.03.2009 г., 13:01

Ледно последно

587 0 4



Препича в душата ни

пролетен лъх -

мори суетата ни,

дъх заиграва.

Провиква се гневният 

облак насред

небето и дневния

ред разпилява.

И сипе се снежният

порив навред -

навява, прилежните

скуки отвява.

Вилнее небрежният 

зимен дует,

разделя последния

лед и... Огрява.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Агапея Полис Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви, най-много ме радва, че стихът ми е провокирал хубаво нестроение у Вас.
  • Страхотно!

    Техническите ти умения,
    са някак в унисон
    с годишния сезон
    и пролетните настроения.

    Бях приятно изненадан, забелязвайки необичайното преплитане на вътрешните с редуващите се къси и обхватни рими.Като игрословица е!
    Благодаря ти!(Сега главоболието ми вероятно ще изчезне).
    Поздравления!

    П.П.И синият цвят е подходящ за "Ледено последно".

  • пролетноооо! и хубавоооо!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...