Dec 28, 2013, 9:30 PM

Легенда

  Poetry
775 0 3

Още в магия обвита,
Витоша вие снага.
Скита по билото Вита,
цялата глас и тъга,

Люлин с кавала я дири,
облак вещае злина.
Гръм тишината раздира -
две планини с имена...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • ХУБАВО Е, нека да не забравяме!
  • Благодаря ти, Кольо, просто се опитах да римувам легендата... която вероятно малцина от пишещите тук знаят... и е нормално - чукча писател, не читател
  • Кратко,но красиво!Чудесно е,Митко!Оценявам го с удоволствие!
    Поздрав от мен и хубава неделя!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...