Dec 28, 2013, 9:30 PM

Легенда

  Poetry
777 0 3

Още в магия обвита,
Витоша вие снага.
Скита по билото Вита,
цялата глас и тъга,

Люлин с кавала я дири,
облак вещае злина.
Гръм тишината раздира -
две планини с имена...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • ХУБАВО Е, нека да не забравяме!
  • Благодаря ти, Кольо, просто се опитах да римувам легендата... която вероятно малцина от пишещите тук знаят... и е нормално - чукча писател, не читател
  • Кратко,но красиво!Чудесно е,Митко!Оценявам го с удоволствие!
    Поздрав от мен и хубава неделя!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...