Dec 28, 2013, 9:30 PM

Легенда

  Poetry
774 0 3

Още в магия обвита,
Витоша вие снага.
Скита по билото Вита,
цялата глас и тъга,

Люлин с кавала я дири,
облак вещае злина.
Гръм тишината раздира -
две планини с имена...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • ХУБАВО Е, нека да не забравяме!
  • Благодаря ти, Кольо, просто се опитах да римувам легендата... която вероятно малцина от пишещите тук знаят... и е нормално - чукча писател, не читател
  • Кратко,но красиво!Чудесно е,Митко!Оценявам го с удоволствие!
    Поздрав от мен и хубава неделя!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...