Легенда за кралица Куна и нейните жени-воини
/или за силата и гордият дух на българката/
Дори и днес.. след толкова години
прославяме на Куна храбростта.
Красивата кралица, властелинка,
добрувала във царски времена.
Дете била̀ на местния владетел,
в Градище, крепостта, край дефиле,
където рано станала свидетел,
как с чест се брани родното небе.
Как с доблест, саможертва и безстрашие
се борил българският род,
нашественика турски да отблъсне,
под робство да не падне на деспот.
Но в ден един владетелят загинал
в неравна битка, в бран за крепостта,
и тронът царски Куна наследила,
достойна за народа дъщеря.
Макар и в скромно царство, смелостта ѝ
нечувана за времето била̀,
главата си тя нивга не склонила
и в битките доказвала честта.
Отряд с девойки български събрала,
подклаждани от млада буйна кръв,
що яздели конете като хали
в ръцете с боздуга̀ни и със лък.
Тъй дълго време на̀безите чужди
възпирал амазонският отряд,
без страх моминските сърца да гложди,
коси развели в пищен водопад.
Накрая, сам султанът се ядосал,
/гяурка да засрамва гордостта/,
и най-голямата войска проводил
към българската северна земя.
Развихрила се буря невидяна,
добро и зло се борили до кръв,
за всяка педя пръст необлада̀на
девойките въздигали се в ръст.
Тъй стигнали до плато Рудина̀та,
разстлало се току до крепостта,
и в бой неравноправен, в твърдина̀та,
погѝнали жените след борба̀.
И само Куна, гордата, оста̀ла
но вместо да изпадне тя в плен,
животът на скалите си предала,
духът ѝ да гори неопетнен.
Легендата днес приказно разказва,
че дългите ласта̀ри на бръшлян
обхванали скалите като в пазва,
коси момински ни напомнят с плам.
02.11.2019
© Таня Мезева All rights reserved.
