В дворец сред ледовете непристъпни,
седящ на трон от снежнобял кристал,
в лъчи от гордост всякога се къпел
един омразен коронясан крал.
Той можел само себе си да чува
и своя собствен глас да величай.
Пред трона всеки черен му се струвал -
противен, жалък, гнусен до безкрай.
Перфектен до случайна драскотина,
до атома, видян под микроскоп,
прогонил от палата си мнозина
и най-накрая станал мизантроп. ...