Легенда за Луната...
а, някъде, може би не само на Изток, казват - все още е така... ;)
Луната, казваш ти - била Момиче?
Не вярвам! А и как ли бих могъл?
Човече, чух го в песента на птиче!
В гората там, под Северния хълм!
Едно, такова... дребничко Юначе,
се сборваше с уж... гъстите мъгли
и аз видях, Душата си...да плаче,
безпомощна - Светът да промени!
... Девойката била красива, много,
а с мъдростта, прехласвала града,
пак там, Съдбата и довела... Него
- на знатните Велможи, гордостта!
И обичта им грейнала тъй жарко,
прегърнало се Слънцето с Небе,
а Зимата дори позакъсняла малко,
немирна, сякаш... радостно дете!
Но както често става - и за жалост,
за момъка любим, останала Мечта,
велможите не скланяли... нахалост,
Жълтици да блестят във бедността!
Дом вдигнала си Мъката във нея,
несгода бил живота, зов - смъртта
и през сълзи, добрата, малка Фея,
да свети, я, превърнала в... Луна!
...Сега повярвах, даже ме разплака!
Да, истина е – слушах те, в захлас!
Помни поуката, че Любовта е сляпа!
Но ти я викай, не снишавай... Глас!
© Ангел Колев All rights reserved.
, Борис, Радко, Весела, Валка, Венета, Анета, Лео!
