Легенда за любовта
Погледи и думи върху себе си сбираше -
в пустиня попили капчици дъжд,
искаше друг да погледне - от мъка умираше,
тълпата път струва, но къде е желаният мъж.
Коленичила гола, през нощта до реката,
впила нокти до болка във пясъчен бряг,
а вятърът сплитал венец и заплакал
до нея, попивайки сълзùте ù в нощния мрак.
Песента ù, в началото тиха и плаха -
химн на отчаяние, зов и надежда една,
като птица политнала, от небето помахала,
на вой се превърнала, от ранена в сърцето сърна.
Красотата, разправят, била я затрила,
като другите искала да бъде нормална жена -
да обича, да е обичана, да има закрила,
да дава живот, да бъде единствена и само една.
Младеж поетичен във нея бил влюбен
и казват - от мъка и любов полудял,
накрая отчаян, измръзнал, погубен
голямата обич не срещнал и така не видял.
По разказ на Romanov "Другата половина"
© Валка All rights reserved.
