Легенда за Мартеницата
Било ханско време във стара Родина,
владетел велик, наречен Кубрат,
отгледал си челяд от сина петима
и щерка красива, Хуба добра.
Преди своя край извикал чедата
и с клетва заклел ги да бъдат едно,
тъй както сбраните съчки в ръката,
сила да имат против всяко зло.
Но минало време, Кубрат се поминал,
хазари нахлули в родна земя,
отвлекли те Хуба, а в нейна замяна
господство поискали в тази страна.
Потънали в размисъл братята горди,
що да направят, та чест да спасят,
накрая решили, сестра да оставят
в плен с Бат-Баян, най-големия брат.
А другите нова земя да подирят,
свободна от чужди набези зли,
тогава нишан да проводят за двама,
чрез птица със златен конец на ногѝ.
Обяздили бързи коне ветроноги
Кубер, Алцег, Аспарух и Кортаг,
но вкупом забравили бащини просби
единни да бъдат, съдби не делят.
Първите трима към юга поели,
Кортаг пък на север повел бил войска
и българско племе разкъсали смело,
избрали сами те да носят властта.
Минало време и Хуба видяла,
как във небето бял гълъб хвърчи,
знакът в крачето мигом познала,
че хан Аспарух го е сам закачил.
Поели след него и стигнали Дунав,
но как да преплуват бурна река,
как да намерят те Аспаруха,
и да навлязат в тази чудна земя.
Тогава девойката умна решила,
бяло влакно да завърже и тя
на птицата бяла, така бързокрила,
но с кръв го обагрила вража стрела.
В този момент на брега на реката
смелият хан войската строил,
посрещнал той с радост брат и сестрата,
що бяло-червен конец ги спасил.
А после закичил войниците смели
с късчета малки, запазили код
за силната вяра и славата слели
в символът вечност... на български род.
28.02.2019 г.
Из "Легенди и стихове за българщината"
© Таня Мезева All rights reserved.
