Легенда за Рилските езера
Легендата най-приказно разказва,
как някога във стари времена
в Рила планина живели са,
жена и мъж - огромни същества.
Домът им греел слънчев и уютен,
от светлите усмивки озарен,
и радвали се на любов безумна
един към друг, в света за тях роден.
Но в ден студен, по пътя към дома им,
зли сили ги открили за беда,
на красотата дивна завидели,
решили да убият обичта.
Изпратили им облаци гръмовни,
стихии люти, ядни ветрове,
страшни земетръси най-злокобни
и бури хищни като зверове.
Юнакът великан се борил смело,
безстрашно за прекрасната жена,
но силно било пъкленото дело
на злото, що презряло любовта.
В тежка битка младият загинал,
не стигнали му силите добри,
а злите... ад-а преоткрили,
оставили там само руини.
Оставили скали пречупени,
от огън обгорели долини,
пропаднали поляни сгушени
и клади от пламтящи висини.
Разплакана вдовицата прозряла,
как мъката душата ѝ руши,
а съ̀лзите безспир се стичали
по хребетите... право в долини.
Тъй леели се дълго със години,
събирали се в седем езера,
кристално чисти, самобитни,
в чутовната ни Рила планина.
И днес в скала над тях се извисяват
две фигури със влюбени лица,
домът си те, вовеки да опазят
от злото, що се шири по света.
27.03.2019 г.
Из "Легенди и стихове за българщината".
© Таня Мезева All rights reserved.
