Легенда за Румяна войвода
За Рума войвода, българка смела
живяла по турско, без правила,
песни се пеят, легенди споделят
силни и прями хайдушки слова̀.
Родила се в село планинско Румяна,
в Гюѐшево, близо до град Кюстендил,
растяла, но не за на майка отмяна,
а с нрав непокорен и дух несломим.
Отгледана в дом на герои бунтари,
где саби и пушки красѐли стени,
девойчето смугло зад тежки дувари
се учело как пищов да държи.
На седем годинки, с поглед орлови
и с мерник насочен право в целта,
за жалост на вси момци гологла̀ви
наред побеждавала в точна стрелба.
Кога поотрасла височка и стройна,
с пламък в дълбоки черни очи,
баща ѝ решил, таз душа неспокойна,
за сигурност нейна, да задоми.
Но осем години едва издържала,
не траяло в клетка буйно сърце,
неправдите робски не изтърпяла
и взела живота си в свои ръце.
Загърбила хурка и стан за тъка̀не,
а мъжка си рожба с` сълзи на очи,
на Георги, мъжа си, с болка оста̀ла,
та обич човешка да му дари.
После облякла хайдушки одежди,
запа̀сала сабя и черен пищов,
и в планина Осоговска с надежда
чѐта с юнаци събрала, от сой.
Гората превърнали в дом, а постеля
им станала твърдата родна земя,
небето с тъмата – съюзникът техен
ги пазело вярно от всяка беда.
Така с мъжка сила и женска си хитрост
Румяна войвода повела със страст,
дружината вярна, която без милост,
врага побеждавала смело, без страх.
Десетки животи спасявала вредом-
дечица невръстни, пребити жени,
мъже повалени от турски потѐри
и цели села от пълчищата зли.
Добър пълководец, опасен противник,
с най-точния мерник по тези земи,
„Царица планинска“ всички я зва̀ли
с вперени в нея благи очи.
Що станало после, ние не знаем,
но пример остава Румяна до днес,
пречупила с твърдост тогавашни нрави,
защитник да бъде на българска чест.
26.01.2021
Из бъдещата стихосбирка „Легенди в рими, като шевици български“
© Таня Мезева All rights reserved.
