Feb 17, 2009, 3:28 AM

Леглото ти

  Poetry » Love
1.1K 0 0

Хлътнало, уморено, проскърцващо...

Колко ли си го тормозил?

Леглото ти.

Олтара ни.

Където тайно извършваме

ритуала си.

 

И то - леглото ти,

свидетел стана

на нещо ново,

красиво и чисто.

 

Любовта ни?

 

(„И какво е любов? И то е като живота, затрупваме го и рядко изживяваме напълно..”)

 

Говориш ми.

Думи.

Повтарям ги.

До запетая помня

какво си ми казвал.

 

Разбирам го напълно.

Разбирам те напълно.

 

Но пак боли...

и търпя.

 

Леглото ти

едва издържа.

Тежки станахме

и двамата.

Внезапно.

 

И то – леглото ти,

болезнено изскърца

(а душата ми изсъска)

под натиска.

Дори то чу думите ти -

а те трудни са...

за преглъщане.

 

И усмихнах се,

прикрих сълзите.

Прегърнах го -

леглото ти.

За да запазя

спомените.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Енд ъф флауърс All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...