Хлътнало, уморено, проскърцващо...
Колко ли си го тормозил?
Леглото ти.
Олтара ни.
Където тайно извършваме
ритуала си.
И то - леглото ти,
свидетел стана
на нещо ново,
красиво и чисто.
Любовта ни?
(„И какво е любов? И то е като живота, затрупваме го и рядко изживяваме напълно..”)
Говориш ми.
Думи.
Повтарям ги.
До запетая помня
какво си ми казвал.
Разбирам го напълно.
Разбирам те напълно.
Но пак боли...
и търпя.
Леглото ти
едва издържа.
Тежки станахме
и двамата.
Внезапно.
И то – леглото ти,
болезнено изскърца
(а душата ми изсъска)
под натиска.
Дори то чу думите ти -
а те трудни са...
за преглъщане.
И усмихнах се,
прикрих сълзите.
Прегърнах го -
леглото ти.
За да запазя
спомените.
© Енд ъф флауърс All rights reserved.