Лежерно
Лежерно...
Малките душички сбъркани
огря ги лъч, огледа се - запита:
Защо ли всички тук са къркани
без радост, без купон? И скрити
са сами от себе си и другите,
вързали на възел чувствата.
Страхливи да открият себе си
и мигове на щастие да изживеят,
подтиснали стремежа си да влеят
и собствени усилия във пътя си.
О, нищо чудно - отговор се чу -
Свободни сме си ние
и добре живеем.
Волни сме за нищо да не мислим
и не смеем
привилегия такава да изгубим.
Нека друг се притеснява за живота ни,
за смисъла, целта и вота ни.
Нека мисли, чуди се, изгаря
във съмнения, вълнения и страсти.
Нека той се бори да събаря
всичките стени опасни.
Ние тука ще си къркаме лежерно...
Най-малкото, защото е модерно...
2007г.
© Момчил Даскалов All rights reserved.
