Jul 7, 2010, 10:06 AM

Лек

  Poetry
820 0 0

Какво ще направя като сълзите си лея?
Тук свършва моята епопея и бърновите ще слея,
от агресия ще прелея, а скапанякът започна да стреля.
Страдание, безотговорност, прошка?
Къде ми отиде онази ценна обложка?
Намерих я! Тази вечер зачерних я!

Житото посях, вече пораснах и нищо не разбрах.
Всичко пред очите ми е в прах и обзе ме страх.
Все пак това е животът и нямам грях,
къде се намирам , какво е това, дали не умрях?
Умрял, закърнял, спрял?
Може би, но все пак нищо не съм дал.

Поплачи ми на рамото, приятел.
- Не съм ти приятел, аз съм предател, надзирател.
Освободи ме, другар.
- Не съм ти никакъв другар, аз съм гробар и ти нося този дар.
О, да... Намерих езика си стар и се чувствам като човешка твар.
Евала...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлозар Андреев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...