Jun 19, 2020, 12:26 AM

Лек

  Poetry » Love
1.1K 1 8

В света голям се изгубих

или теб не можах да открия?

Сърцето гръб ми обърна,

защото години от него се крия.

 

Платих си цената отдавна,

в душата ми няма и грош.

Но лъч светлина ще изгрее

навярно след дългата нощ.

 

Затова не спирам да ходя -

боса през огън и лед.

За себе си лек ще намеря

и знам, че той е при теб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона Богданска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Думите ти са силни, но пък аз им се радвам като малко дете. Благодаря ти за вниманието и отделеното време!
  • Много е хубаво. Стилът ти е много специфичен. Силни и красиви метафори.
  • Голяма прегръдка и от мен, Мари! Благодаря ти! 🌹
  • "Сърцето гръб ми обърна"!!!!!
    Специални поздрави за тази метафора, Мони!
    Продължавай да ходиш "боса през огън и лед", както правят нестинарките и мъжките момичета! Изпращам ти прегръдка!
  • Присъствието ти ме радва, Иван и благодаря за топлите думи!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...