От много време само ми се спи,
защото в съня те има,
защото се умарят тия две очи
да търсят образи в ледени градини.
Защото си далеко, знам,
но все те чувам да се смееш,
все ми се иска да се сещаш сам
да се учиш да ме умееш.
Изглежда съм се влюбила,
а бях си обещала да се спра
и явно пак съм взела, че съм се изгубила
в абсурдната си излюзионна празнота. ...