Лека нощ, ангеле мой...
Със восъчни сълзи
свещта догаря,
върху земята
бял саван тежи -
в безмълвие
пътува мисълта ми.
Вечерен час...
Денят лежи убит,
аз даже клепките си
не повдигам -
земята в мене
птицата рани,
небето е ревниво
като циганин.
Лека нощ, ангеле мой...
Сърцето ми е пристан
на тъгата,
духът ми е смутен,
кръвта ми спи
в ленивия затвор
на самотата.
На черен гарван
дадох си страстта
в опустошителен обет
на мрака...
Обичай ме,
аз вече съм добра -
на кръста ми
са гълъби накацали.
Лека нощ, ангеле мой ...
душата ми бездомна
ослепява -
нахлува вятър
с плисък на крила
и пламъчето на свещта отвява...
© Дакота All rights reserved.