Лека нощ, дете!
Лека нощ, дете!
Вечер тихичко вятърът бучи,
пробляскват мънички искрици,
в сънени очички с мънички
сълзички.
Една вечер, едно дете
наивно, глупаво, наранено
плачеше с кървави сълзи.
Ах, червена е луната,
заобиколена от безбройни
падащи звезди.
А кой бе там да те спаси, дете!
Мислеше си, че всичко е лъжа, думи на
разбитите мечти, болката се виждаше
ясно в твоите очи.
Но кой те нарани, ти си
просто мъничко човече?
Лека нощ, дете!
Лека нощ на света кажи...
Аз знам, вятърът носи болката
на наивно, глуповато мъничко
дете със разбито сърчице!
Лека, лека нощ, дете!
© Красимир Иванов All rights reserved.
