Aug 9, 2008, 6:52 AM

Лека нощ, добър ден

  Poetry
1.2K 0 3

Сбогом илюзии.

Младостта

                отминава.

Няма ги

                  старите дънки,

но има го

                  празния джоб.

Бягат китарите,

                            звънки,

белите струни

                           в косите блестят.

Няма романтика,

                                вятър.

Вече усещаме

                              само студа.

Няма звън

                      на чаши,

пием, за да избягаме

                                       от света.

Сбогом илюзии.

                           Младостта отминава,

с бясна скорост,

                           еднопосочно, отвъд...

Всъщност,

                 сигурно търсейки огъня, май

мнооого дълго се заседях.

Работа, семейство, кухня...

                                           ей, наистина остарях.

Лека нощ, Катерина.

И утре е Ден.

Тъжният вятър ще отмине...

Лека нощ,

                   Катерина.

                                                    *

Добър ден,

                      Катерина.

Дали е добър?

Вече  много време отмина,

а какво,

              Катерина -

няма нищо,

                       освен

                               лека нощ, и (може би)

                                                                        и утре е ден.

1997 г., Сандански, малък панелен апартамент

          

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя Пачова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....