Бях нещастен, че нямах обувки, докато не срещнах човек без крака
Finished
Привет, поети!
По стечение на обстоятелствата излязохте в твърде дълга почивка, но силно се надявам, че нито перото, нито вдъхновението ви са "засъхнали"!
Така че, вадете мастилниците - новото поетично предизвикателство е тук!
Заглавието, по традиция, задава победителят в предходния конкурс - Patrizzia (Надежда Ангелова). Мотивът е истинска провокация за въображението, така че очакваме и интересни негови интерпретации!
А самата тема е цитат от Тери Пратчет: "Бях нещастен, че нямах обувки, докато не срещнах човек без крака."
По регламент, няма да се приемат творби, които вече са били публикувани, както и такива, които не покриват изискванията на естетиката и поетичното изкуство!
Успех на всички участници!
Общи условия за Предизвикателствата:
Произведенията не трябва да са публикувани досега в сайта.
Произведенията трябва да отговарят на общите изисквания в правилника на сайта, като първо се одобряват от редактор, който ги публикува, както всяка стандартна творба.
Предизвикателството се създава от модератор, който отговаря за популяризиранто му и спазване на реда. Модераторът има право да декласира произведение, ако то не отговаря на изискванията на предизвикателството. Декласираното произведение остава публикувано в съответната категория в сайта, но извън конкурса.
След крайното класиране, победителят се награждава с почетна грамота. Победител се излъчва при минимум пет участника в предизвикателството. Основният критерий е класирането, но екипът ни си запазва правото за определяне на победител, както и за неиздаване на грамота при ниско качество на произведенията.
" Бях нещастен, че нямам обувки"
Тери Пратчет написа със болка.
Тези думи сърцето напукват,
то прескача с една обиколка.
И, защото човешко е, жали, ...
Отново син... Саминка сред мъжете
ще си остане, Боже, занапред...
Сълзите я задавиха и двете
очи помръкнаха от жребий клет.
Притиска до гърдите си синчето, ...
До подлеза на ларгото в града
в прекрасната неделна синя утрин
две слепи дружки пеят – и дъга
през тънките им кичури се спуща.
И смеят се. Защо ли? Не разбрах. ...
Пропаднах в бездна или оскотях,
че сложих на душата тежък грях.
Ожалвах се – защо не съм щастлив,
и даже, как животът бил ми сив?!
Но трябваше до дъното да сляза, ...
-Недей се ядосва- ми казваше някога,
покойната баба, що нося ù името.
- Със Господа, чедо, недей да се караш,
че всичко отгоре е вече написано.
Това, що го нямаш, не топли сърцето ти ...
Да започна одата си аз
посветена "скромничко" на моята особа.
От години рецитирам жабешки на глас
щото вдъхновява ме дори и боба...
Но измъчваха ме некакви комплекси - ...
От строфите си пия, ожаднял –
вода изваждам в кладенец дълбинен.
От толкова живот съм премалял,
виновен ли съм или съм невинен?
И всеки стих е сякаш шепа дъх, ...
Едно дете вървеше към школото,
без никакво желание и плам
сякаш бе на пътя за Голгота
с товар от престъпления и срам.
Макар да го изпрати със целувки ...
Валят искри от пурпурния залез
и с жар посипват плажа опустял,
загръщайки го в мълчалив воал,
сегиз-тогиз раздиран от талази
разбиващи се в скална самота вълни. ...
Посвещавам на Параолимпиецът Дечко Овчаров
По килим от борови игли, аз вървях-
боса, или със скъсани обувки.
Окайвах се, за своята съдба,
че ти не си до мен, а така ми липсваш... ...
Същественото винаги е малко -
усмивка, жест, докосващ миг,
избухване на творческия пламък,
мотивът, който те крепи...
Опитваме се да градим духа си - ...
Много често се заблуждаваме, че парите са всичко, да наистина без тях не можем, но те не са всичко те са средство за преживяване. Ето случай за едно глезано дете. Дете което беше свикнало всичко да е негово и каквото поиска да го има. Родители те можеха да си го позволят бяха едни от най-богатите. Д ...
С тези скъсани обувки за жалост,
странна буболечка съм в гнездо,
на пърхащи пчелички в радост.
Черната овца в милионно стадо.
Любовта за мен е чак на луната, ...