Лекувай ме със устни до зори
Не вярвах аз в любовната магия,
ала в очите ти потънах цял,
усетих... сякаш времето ме пие
със сладкия ти дъх на портокал.
Не вярвах, че от нежност зейват рани -
гръдта сама прорязва се с копнеж,
и бият чувствата мечти-камбани,
отляти в ожадняла мъжка пещ.
Не вярвах, че пречистваш грях със длани
и хвърляш на жарава всеки миг,
а страстите - безмилостни капани,
залагаш в неродения ми стих...
Не вярвах, че съм луд по теб, отричах,
че смях звънлив ще ме обезуми -
сега съм болен от любов, момиче,
лекувай ме със устни до зори.
© Михаил Цветански All rights reserved.
