Ленени коси
Посветено на София...
И, значи, така се получава...
Изненадите отново ни докосват.
Когато буря се задава,
колко ли от нас вървят си боси?
Асфалтът е горещ, но мокри
и винаги ще има риск за малък камък.
А дългите ù бални рокли
се носят само в приказния замък.
„Дори да бъда неразбрана
и дори всеки иден ден да ме боли,
все пак аз ще си остана
една принцеса с ленени коси.”
А ти ще ме погледнеш
с цялата си обич и човешка грижа.
Не, няма да посегнеш,
но ще кажеш – „Идвам да те стрижа”
И пръсти ще прокараш...
В очите ти ще се роди една сълза,
защото в себе си ще вярваш,
дълбоко в тебе, че я има любовта.
Но ще отрежеш всичко -
и вярата, и живота без театър.
Защо ли? Защото ме обичаш,
Защото си истински приятел.
И по-добре твоите ръце,
в косите ми с бръснач да минат,
отколкото моето сърце
(наивно) много други да разбият.
© Даниела All rights reserved.
