Apr 29, 2008, 1:12 PM

Ленин

  Poetry » Other
2.6K 0 10
 

Усмихнато гледа ни от портрета на стената,

гледа ни с очите на сърна,

а в погледа му ярко свети

толкова човечност, доброта.

 

Умен бил е той - и смел,

свойте руски братя в битките повел.

И като орел литнал той,

и раздал правда и крила...

Да, Ленин даде на хората крила...

 

Гледа от портрета и мълчи,

с пръст сочи пътя към

нашите светли бъднини.

Взирам се в тия бащински очи

и събирам светлината на тези две звезди.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Далия All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ленин,Сталин,Димитров хахахаххаахахахааххахахаххахахаххахахах Нет человека,нет проблемы! хахахаххахахахааххахахахахааах Това с бащинскити очи е най-забавно хахахаххахахаххахах
  • "Моята лениниада" ( "Моя маленькая лениниана"! В. Ерофеев
    Без повече коментар по темата.
  • Не разбрах - грях ли е да си русофил? И какво общо има Ленин? Авторката, на нейната възраст, дали знае за него нещо друго, освен клишетата?
  • "По-далече от Сибир не заточват..."
  • О, в никакъв случай не искам да приемате написаното от мен насериозно.Аз съм българка! това беше малка закачна с българските русофили. Които се срещат и в поезията.
    И все пак сайтът е Откровения

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...