Не, не трябва да чувстваш вина

или просто да се отчаеш

от това, че изпитваш ненавист,

от това, че просто повече знаеш.

Да, най-трудни сме просто градивни.

Затова - по природа - рушим.

Много сложно е да си активен.

Много лесно е да си раним.

Много лесно е да си отчаян.

Много лесно е да си забравен.

Да си пушиш цигара замаян.

Да си мислиш, че си изоставен.

Погледни – никой друг не полага

остри грижи за никой край себе си.

И това сме и ти, а и аз.

Просто егоистични човеци.

Не че не сме способни на повече.

То се знае – и ние го знаем.

Но сме се уморили да мърдаме

за това, за което нехаем...

* С пожелание да "хаят" повече хора, защото само така е интересен животът;)