Летен дъжд и щастие
"То може и по-добре,
но аз мога само толкова..."
от посредствения автор
Тихо се сипе летният дъжд,
весело мокри умрелия мъж.
Лежи той на пътя, убит от кола.
Лежи там с отворени очи и уста.
Под дъжда си играят малки деца.
Обичат да скачат те във калта.
Навън си играе и едно дете,
което не знае, че от рак ще умре.
Земята на Бог благодари.
Песента й щастливо нагоре лети.
И нехае земята, че след дъжда
гроб ще копаят за млада жена.
Само Чочо клошарят не е щастлив
откакто настъпи пирон ръждив.
Но нищо, нека днес да заспи
и не ще отвори вече очи.
Лятното щастие и мен ме обзе.
Скачам щастливо и пляскам с ръце.
Летният дъжд е толкоз красив.
Как може някой да не е щастлив?
© Михаил Костов All rights reserved.
