Вече юли прегаря, а август наднича
иззад жълтата шапка на стрък слънчоглед.
Из лазура кобалтов немирно притичва
запиляло се слънце – къс пита със мед.
Зреят златни житата под глъчката птича
сред безкрайната шир на тракийско поле.
Под върбите с тих ромон реките се стичат -
да се слеят със своето жадно море.
Неуморното лято отвред ни намига -
с примамлива усмивка навън ни зове,
с песен звънка на славей или чучулига
и с копнежа на скрито в тревите щурче. ...