Летен спомен
Вече юли прегаря, а август наднича
иззад жълтата шапка на стрък слънчоглед.
Из лазура кобалтов немирно притичва
запиляло се слънце – къс пита със мед.
Зреят златни житата под глъчката птича
сред безкрайната шир на тракийско поле.
Под върбите с тих ромон реките се стичат -
да се слеят със своето жадно море.
Неуморното лято отвред ни намига -
с примамлива усмивка навън ни зове,
с песен звънка на славей или чучулига
и с копнежа на скрито в тревите щурче.
Подир летните стъпки по пясъка тичат
малко босо момиче и босо момче.
Погледни - колко много на лято приличат
със смеха си сребрист на игриво звънче.
Те заплитат в коси раковини, а слънце
ги погалва със сноп водопадни искри,
за да скрие сред детските пазви по зрънце
от щастливото лято – докрай да гори.
15.07.2011
http://youtu.be/PeFqdESmiiU
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвети Йорданова Всички права запазени
