Очаквах сняг, а плисна зимен дъжд
и сля в едно земята и небето.
Женица мокра, хукна изведнъж.
О, Боже мой! Намокри ми прането!
Прозорецът преви се в миг на три,
избухна в смях, звънлив, развя пердето
горкият Бог, виновен е дори,
за гащичките мокри на детето...
И светна ярко смръщеният ден,
и с капчици дъждът ми нарисува ,
прозорец, от усмивка озарен..
Сред зима летен спомен ме целува.