Dec 28, 2019, 11:54 AM

Летен спомен, сред зима 

  Poetry » Other
501 4 10

Очаквах сняг, а плисна зимен дъжд
и сля в едно земята и небето.
Женица мокра, хукна изведнъж.
О, Боже мой! Намокри ми прането!
Прозорецът преви се в миг на три,
избухна в смях, звънлив, развя пердето
горкият Бог, виновен е дори,
за гащичките мокри на детето...
И светна ярко смръщеният ден,
и с капчици дъждът ми нарисува ,
прозорец, от усмивка озарен..

Сред зима летен спомен ме целува.

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??