Като хлапак безгрижен се засмя
с озъбена и шантава усмивка!
Дърветата заблъска, разлюля,
по прашните площади се разплиска!
В очите ми посипа небеса,
развя косите, тежки като облак,
по дланите извая чудеса
и чанове в ушите ми разхлопа!
Изви се покрай босите нозе,
по бузите разля дъждовни капки...
..............................
Не бива никой нивга да умре,
преди да го целуне летен вятър!
© Катя All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
