Jun 26, 2018, 8:14 PM

Летни дни

  Poetry
1.3K 1 5

С татко за риба, 

с дядо на борба, 

с баба чистя буйната трева. 

 

С мама в морето се къпя, 

танцувам с вълните на воля, 

а после с татко се глезя

и баба тормозя. 

 

Ще ме кори, ще ми прощава! 

Нали внучето обожава? 

В облака с нея надничам

и първите думички сричам. 

 

Виждам красивото цвете,

от обичта й разцъфнало лете. 

Виждам как в ръцете й тестото оживява, 

как животните приласкава. 

 

И мен ще научи, зная! 

Така минават летните дни-

в песни, приказки, игри

и уроците  на баба. 

 

 

 

Ф

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

The work is a contestant:

6 place

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...