Летни мъки
891
0
0
Омръзна ми бързането, спъвам се в своите мисли.
Разсипвам ги на пода, чупят се и губят своите смисли.
Навеждам се и покорно събирам докато всички се смеят,
Дори да не бях тук, щяха да намерят над другиго да злобеят. Омръзна ми сушата, жажда силите изцеди ми.
Спаружена сянка на себе си съм, нищо не ми остана, освен да редя рими.
Знам че не можеш, но моля те, пронижи ме,
Целия надупчи ме, и с кръвта ми - жаждата утоли ми. Омръзна ми жегата, волята ми стопи се.
Съзнанието боли, разсъдъка ми втечни се.
Знам че не искаш, но моля те, ела ме прегърни,
С аурата си студена, поне за ден, духа ми сломен ти охлади. Омръзна ми изгнанието, пазя всичките си мисли за мен.
В главата ми е безцветна пустош, няма нощ и ден.
Знам че те няма, но моля те, протегни ръка през времето и докосни ме,
От болката, поне за час, отърви ме. Омръзна ми двуличието, вече не искам да се преструвам на жив.
Небето безжизнено и сиво е, пък и адът може би е красив.
Знам че не желаеш, но моля те, с целувка от тук ме отведи,
Поне за минута, друг свят ми покажи. Омръзна ми да гледам света през единствен чифт очи.
Постоянно съм изморен, и ми се спи.
Знам че си далеч, но моля те, ела ме утеши,
Празнотата, която ме погубва, поне за секунда прогони. Омръзна ми светлината измамна, намирам покой в тази тъма.
Нощта е красива, когато няма нито една звезда.
Знам че нехаеш, но моля те, насред тишината довърши ме,
От мъките ми безчет, завинаги отърви ме.
Разсипвам ги на пода, чупят се и губят своите смисли.
Навеждам се и покорно събирам докато всички се смеят,
Дори да не бях тук, щяха да намерят над другиго да злобеят. Омръзна ми сушата, жажда силите изцеди ми.
Спаружена сянка на себе си съм, нищо не ми остана, освен да редя рими.
Знам че не можеш, но моля те, пронижи ме,
Целия надупчи ме, и с кръвта ми - жаждата утоли ми. Омръзна ми жегата, волята ми стопи се.
Съзнанието боли, разсъдъка ми втечни се.
Знам че не искаш, но моля те, ела ме прегърни,
С аурата си студена, поне за ден, духа ми сломен ти охлади. Омръзна ми изгнанието, пазя всичките си мисли за мен.
В главата ми е безцветна пустош, няма нощ и ден.
Знам че те няма, но моля те, протегни ръка през времето и докосни ме,
От болката, поне за час, отърви ме. Омръзна ми двуличието, вече не искам да се преструвам на жив.
Небето безжизнено и сиво е, пък и адът може би е красив.
Знам че не желаеш, но моля те, с целувка от тук ме отведи,
Поне за минута, друг свят ми покажи. Омръзна ми да гледам света през единствен чифт очи.
Постоянно съм изморен, и ми се спи.
Знам че си далеч, но моля те, ела ме утеши,
Празнотата, която ме погубва, поне за секунда прогони. Омръзна ми светлината измамна, намирам покой в тази тъма.
Нощта е красива, когато няма нито една звезда.
Знам че нехаеш, но моля те, насред тишината довърши ме,
От мъките ми безчет, завинаги отърви ме.
© Милен Христов All rights reserved.
