Летоброене
Отмервам времето си не с Христа –
кому е нужна кратката ми ера,
щом новият ми ден, е с ден по-стар
от онзи, който е изчезнал вчера.
А утрешният, блед и ефимерен,
умира без дори да се роди.
Деля със знак, напомнящ древна ерес,
живота си след теб, едва мъждив,
от толкова далечното “преди”...
… надеждата преди да изтече
през грешките на младите ми пръсти,
и сякаш недосукало вълче
с първичната си жажда да се сблъскам.
Преди от капка сетна, с шепа пръст, и
с идея за любов да те създам.
Преди светът, посвоему невръстен,
да стане неприемливо голям…
Каква ще съм след теб, преди да знам.
След теб, когато смисълът е скрит
в пресилени цитати и във фрази,
когато обичта е просто мит,
погрешно от поета преразказан,
и смътно ми напомня на омраза…
След теб без чувства допирът е грях,
а времето преди теб – време празно.
Но в кратък миг, родил се между тях,
от вечност повече, навярно, изживях!
© Петя Павлова All rights reserved.
