Летопис
Небето е тъй необятно и всяка тайна за тебе шепти…
Как в буря, далечна и снежна, ще изчезнат днес моите мечти.
Защото тук всичко е преходно - любов, щастие, тъга…
Защото само ти вечна оставаш и в шепи държиш вечността…
Дали в летописа на времето ще запишеш и моите мечти…
Как всяка вечер мечтала съм да докосна далечни звезди.
Как толкова много съм страдала - за моя вековен народ.
Как всяка вечер се моля да не изчезне от времето българския род.
Пиши, пиши в летописа - как преходът бавно стопява ни…
Как нашите мили дечица робуват по чужди държави.
Как днес хлябът горчи ни, поръсен с надежди нечути.
Как искам светлина на върха да запаля, да събудя отново духa ни…
Загледана в твоята вечност, там, където сезоните бавно се гонят…
С вятъра искам да тръгнем, с любов и надежда в сърцата…
Ще запалим ли днес светлината, ще попиват ли душите ни миг вечност…
Ще запазим ли дълбоко в сърцата си любовта към майката свята…
Загледана в твойта красота, която с думи аз не мога да опиша...
Прекланям се пред теб, мила Родино!
© Катя All rights reserved.
