Sep 9, 2021, 4:04 PM

Летящата 2013-та!

  Poetry
660 0 1

Сега ако не победя-

по-добре да умра.

Тръгвам напред - победа,

продължавам и дявола ми носи беда.

Живота е война,

през нощта,

как стоят нещата, 

идва сатаната,

наобгради ме врага.

Заека без рогата,

хвърли в лайната,

гения на войната.

 

Околните чаши с бира,

ще ме отведат на върха

на историята на баира.

Атонците не се афишират,

но и глупавите ги разбират.

Срещу мене духовете се групират.

Лудите в сърцето ми прозират.

 

Скок тук пред психото,

бягане по 100-о,

тук план гениален,

осъществяващ се с ход идеален,

получава удар брутален.

"Да отмъстя!" "Да отмъстя!"

на дяволската шматка,

ако ли пък не в някоя тъмнотия да умра!

 

 

"Войната ще е 1 година"

, а то живота ми замина.

Нощ,страх,студ,грях.

Май съм тук(2021) пак.

 

 

Ти свърши на календара, от

но си вълшебна отвара.

Лекуваш глупост,скука,

проклятия.Мразиш на обществото апатия.

 

Миналото мрачно,

свети в бъдещето,

властно.

 

 

Ти (2013-та) си забравена,

но твоята идеология,

се забърка в световната история.

И дяволът избяга защото стана пародия.

 

 

Теб те няма!

Теб те няма!

Ти отлетя!

Ти отлетя!

Ти отлетя като дяволът от Битие трета глава.

Но колкото повече теб те няма,

толкова повече -

ти ни тиранизираш

с присъствието си!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Marin Tsonev All rights reserved.

Произведението е включено в:

Истината за смъртта

Истината за смъртта
756

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...