Левски

Твоето име днес е светиня

за целия български род.

Твоите слова биле са, магия,

за светла съдба е бил твоят зов.

Лицето ти било е като икона,

с руси коси и сини очи.

Душата ти била е честна и нежна,

изпълнен си бил със мечти.

Бил си човек като всички други,

но много различен от тях.

За народа си искал да няма сълзи,

да няма робия и страх.

Където си стъпвал, следа си оставял

с прости и кратки слова.

Народът измъчен на теб се осланял

за своята трудна съдба.

Бродил си ти из горски дъбрави

без сън, без покой и без дом.

Гори и поля, села и паланки

разбуждал си с огън и плам.

И тази надежда, що е горяла

в твоето смело сърце -

властта озверяла, от страх подивяла,

желае лъвът да умре.

Теб страшен комита врагът те нарича,

издирва те в твойта страна

и българин Юда тебе обрича,

продава той свойта душа.

За тебе ридае народът ти свиден,

пред твойто свещено бесило.

С твоята жертва и вяра, и спомен,

достигна безсмъртие свидно.