Левски и ние
Левски!
Къде си ти, Апостоле?
Прекланяме главите днес пред теб,
но искрено ли страдаме за твоето предателско бесило?
Къде са твойте идеали и мечти?
Къде е твойто братство, равенство и свобода?
Къде е святата република?
Химера ли е, блян, утопия или лъжа...
Живеем без компас и без борби,
живуркаме със малката си воля,
без ползу роду и без върхове
и дребни сме във своята изгода...
Не сме добри, затворени в отчаяното време,
забравяме за подвига и скромното ти его,
забравяме и брат, и чест, и срам,
бездушни, без мечти и плам.
Съдим и отричаме от раз,
спотайваме се в къщите и двора,
не тачим важното и свидното за нас
и колко ли са истинските хора...
Да, тъжно се получи, зная...
Но това е истината - винаги една,
и само лъч, белязан с твойто име,
огрява ни с кристална чистота.
Поклон пред теб, единствен идол само,
не жалил себе си, раздавал се докрай,
достойни ли сме днес пред теб, едва ли,
но искам с твойта вяра да вървиме
към осъзнат и смислен край.
Поклон и доземи да сторим, пак е малко,
оставаш ненадминат, свят и чист!
О, нека делото ти силно ни изгаря,
и фар-маяк бъди -
безсмъртен и велик!
© Таня Иванова All rights reserved.
